Експертите на прехода

Как се е развил и утвърдил феноменът "think tank" в българския контекст? Как експертите от тези организации, които играят роля по време на българския преход, станаха жертва на глобалните мрежи и концепции за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо България не успя да се интегрира в Западната модерност след прехода към демокрация и как това повлия на създаването на либерални институции и независима публична критика? Какво става с институциите, които генерират интелектуална автономия у нас? И защо процесът на демократизация в източноевропейските държави предхожда „неолибералния преход“ във Франция и други европейски страни?

Темата е хипер-модерна както по съдържание, така и като анализ. Изследването на Достена Лаверн предлага интересен литературен стил в комбинация със сериозен научен подход, представяйки случая с България като отражение на бъдещето за Западния свят. - Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк.

Това проучване може да бъде определено като едно от първите антропологични изследвания глобално, което описва специфичния елит от експерти в неправителствени организации участващи в световните мрежи за разпространение на демокрацията. - Марк Абелес, директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж.

Учудена съм от многобройните паралели между резултатите от изследването на Достена Лаверн и моите собствени проучвания относно неформалните мрежи сред медиаторските елити зад кулисите в САЩ, Полша и Русия. - Жанин Ведел, професор-изследовател в „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон.

Това е важно интелектуално събитие не само за България. Авторката свързвайки българския преход – до голяма степен влияещ се от местните think tanks – с динамиките около глобалните мрежи за деморатизиране демонстрира как неолибералната парадигма разрушава институциите свързани с демократичното развитие и публичното пространство както политически, така социално-научно или медийно. - Лиляна Деянова, доцент по социология при СУ “Климент Охридски”.