Аз, бLогинята

Винаги съм била в това странно състояние – като в сън вътре в друг сън, постоянно се колебая дали всичко, което преживявам, наистина се случва или просто го мечтая. Убеждението ми е, че всичко видимо е плод на моето подсъзнание; аз сама съм авторът на собственото си безумие и всички хора с имена и лица около мен са играчи в някаква безправилна игра. Непрекъснато изграждам нови реалности – велик архитект на неоспоримото търсене и хаос, непрестанен творец на пропасти и предизвикателства за преодоляване. А дълбоко в подсъзнанието ми, там където царува адът без възможност за завръщане, остава нещо измислено от мен – момент, който никога не се е случвал, но достатъчно болезнен да ме подтикне да продължавам да мечтая ден след ден. Животите ми се наслагват един върху друг до степен те да станат трудно разбираеми.
Уау! Написах най-дългото изречение досега.
Реалността винаги буди съмнения.
Никога няма да приема напълно идеята за живота си.
Милена Фучеджиева