Животът според Любка

Бъз Уекслър е талантлив ловец на нови изпълнители, работеща за известна звукозаписна компания. Тя има дарбата да предвижда коя младежка група ще стане следващият световен феномен. С 25 години опит в бранша, Бъз се смята за лидер в сферата си и слуховете говорят, че може да получи награда за цялостно творчество. Въпреки успехите си обаче, тя постоянно носи със себе си страха от остаряването – на 42 години и с помощта на пластична хирургия и козметични процедури, тя все още не се чувства сигурна.

Когато й предложат да придружи вокален състав от български жени между 45 и над 60 години по време на турне из Великобритания и САЩ, реакцията й е колеблива. „Уърлд мюзик” е обявена като следващото голямо нещо – мисли си тя – но вижда жанра като далечен странник. Всичко обаче се променя, когато чуе как пеят „Планинските баби”. Изпълненията им я удивляват: те пеят спонтанно без репетиции; една започва песента и другите я последват - така са живели през целия си живот.

Любка е неофициалният водач на групата; нейният английски език идва от учебници и филми, което понякога затруднява комуникацията заради честите прекъсвания на тока в България. Другите участнички също притежават свои уникални черти: Дора няма зъби или куфар - натрупала е дрехите върху себе си; Кичка краде всичко ненакованo от хотелските стаи; Цвета получава побой у дома преди заминаването си, а Станка винаги е охранявана от двама бодигардове благодарение на мафиотски роднини.

Вместо традиционния хумор обаче българските баби успяват да привлекат симпатии както у Бъз, така и у читателите чрез своето поведение.

Историята също преминава през очите на Олга - преводачката с комунистически възгледи. Нейният английски съдържа множество грешки, но това не помрачава чувството й за надмощие спрямо певиците. Според Олга тяхната музика "не напредничи" – фраза отражаваща недоразумението относно културните различия.

По време на турнето Бъз научава много повече отколкото просто как да консумира местната кухня - тя осмисля важността на ценностите около семейството и любовта.

Романът разглежда темата за културните сблъсъци с доза хумор и топлина според рецензии от медии като The Independent and Bookseller:

„Греъм демонстрира остра наблюдателност към човешките абсурди.”

Отзивът подчертава реалистичното представяне както на главните герои така и второстепенните персонажи в романа.

Лори Греъм описвайки своя опит във писането разказва как първоначално пише произведения именно там където можела сред ежедневното забързано майчинство до момента когато най-накрая книгата й видяла бял свят едва след навършване нa 40-те години.
Сега вече авторката живее между Ирландия и Америка с богат жизнен опит зад гърба си включително няколко успешни романа посветени както на личния живот така биографично насочени истории пронизани със социална критика.