Алеф

Да живееш е да се впускаш в опити, а не просто да размишляваш за същността на живота. Ясно е, че не всеки трябва да пътува през Азия или да извърви Пътя на Сантяго. Но аз съм роден с призванието да бъда на път. Мога истински да разговарям със себе си единствено когато сме сред пустинята, по улиците на различни градове, в планината или на магистралата.

В тази искрена и изненадваща история Паулу Коелю споделя как личната му криза го вдъхновява за едно забележително пътуване към духовно възстановяване. За да върне своята страст и радост от живота, той решава всичко да започне наново и отново да се свърже с хората и света около него. По време на своето приключение из Европа, Африка и Азия среща Хилал и осъзнава, че техните съдби са били взаимосвързани в предишен живот, в друго измерение. Заедно те предприемат мистично пътешествие през времето и пространството – между миналото и настоящето – за откриване на собственото си "аз".

„Алеф” ни заставя лицем към собствените ни страхове и грехове; мотивира ни активно да търсим любовта и прошката; дарява ни смелостта нуждна за справяне с неизменните предизвикателства в живота.

Съзнавам присъствието на хората около мен както те усещат моето; всички ние пишем Книгата на живота чрез нашите случайности - всяка една предварително определена от съдбата - като използваме ръцете си вдъхновени от надеждата, че можем da променим света около нас. Всеки добавя по една дума или образ към общия разказ; така щастието на един става радост за мнозина.

В последния миг преди смъртта човек осъзнава истинската причина за своето съществуване – тогава може би идват Адът или Раят.
Адът представлява поглед назад във този кратък момент самоосъзнаване: разочарованието от пропуснатите шансове за отдаване почит към чудесата на живота. А Райят е възможността именно тогава спокойно να кажеш: „Направих няколко грешки, но бях смелец. Изживях дните си според това което считах за правилно.”