Кестени от Париж

Тези разкази вопли са моят пореден опит да надникна там, в бездната на парижкото метро, там, в подземията на оня, другия Париж, където спят, трудят се, дишат, пеят и… плачат те, моите герои, далеч от дом и родина…
„Кестени от Париж” е книга за болката, за усещането за милосърдие, за умението да се докоснеш до чуждата мъка и радост.
Това е книга за Париж, но и книгa за България. Това е болка за Париж, но и болка за България, това е мечта за Париж, но и мечта за България.
Мечта за оная другата България, България на солидарността и на простата човешка радост, че живееш, дишаш, че се радваш на късчето живот, дарено ти от Бога, и то не сам, а в общност от съмишленици - хора с чувствителност и усещане за състрадание към ближния. Да, за оная другата България, която, дай боже, някога да я усетим наяве, а не само във въображението и в лепкавите си сънища… На емигрантите в чужбина и на емигрантите в родината си…