Минта

РАЗДЯЛА... САМОТА... СМЪРТ...
Караджаолан

… Един мъж лежеше с лице надолу и не откъсваше поглед от синевата на морето. Мислите му бяха разпилени между Флорида и беломорския бряг. Размишления, размисли, мисли…
В далечината на плажа една жена беше легнала по гръб с затворени очи. Тя също бе потопена в свои собствени мисли - за загубите си и за новото, което е намерила тук.
Наоколо тичаше малко момиченце.
- Минта! Минта! Ела насам! - извика жената.
Мъжът се стресна. Всичките му сетива се активираха. Той се приближи до жената и детето.
- Дъщеря ви ли е Минта?
- Да, точно така! Минта!
- Какво означава името Минта?
- Плуваща костенурка… Морска костенурка… На един от древните африкански езици това значи. Мъжът усмихнато кимна, а жената отвърна с усмивка; дори Малката Минта се усмихна, докато слънцето бавно започваше да залязва, подготвяйки се да изгрее утре отново…