Париж, 18. Антиутопичен роман

Какво би се случило, ако емоциите престанат да съществуват? Ако хората не изпитват любов, не живеят заедно… Какво ще стане, ако сексът стане само механичен акт и проституцията бъде легализирана; ако книгите изчезнат; ако децата ни бъдат създавани, раждани и отглеждани изкуствено; а самотата се превърне в основния начин на живот... И всичко това да настъпи не заради някаква диктатура или режим, а просто по желание – доброволно и вследствие на промяна в потребностите.

Животът на Димитри в Париж е идеално организиран – спокоен, равномерен и защитен като при всички останали. Той напълно приема новия начин на живот. Няма страхове, няма любовни чувства, нито гняв или радост; всичко изглежда перфектно. Но една вечер непозната жена звъни на вратата му. В противоречие с новите правила той "неразумно" решава да ѝ отвори. Когато главната редакторка на „Държавния правителствен вестник“ прекрачва прага на програматора-иноватор, започва неговото нежелано но неизбежно завръщане към миналото. Излизат наяве ужасяващи и необратими държавни тайни. Прекрасният му живот се оказва поредното голямо заблуждение.

Докъде можем да считаме действията си за доброволни? До каква степен сме способни сами да управляваме живота си? Когато подреждаме ежедневието си според термина "удобство", дали душата ни не страда от неудобства?

Тази история разказва за бъдещето – близко или далечно; реалистично или невъзможно. Един шокиращ разказ с тревожеща нотка, който предизвиква страх и възклицания, обогатен със силна носталгия по миналото. Пътешествие през безпаметните мигове от вчера до циничността във романтиката и безсърдечността в любовта – един разказ за утрешния ден, който вече е започнал вчера.