Кучешко сърце

Сивите радиатори на парното излъчваха топлина. Завесите бяха затулили гъстата нощ, която носеше самотната си звезда. Висшето същество, благодетелят с важна роля в кучешкия свят, седеше удобно на креслото, а Буби – кучето, лежеше върху килима и се опираше на коженото канапе. Сутринта му причиняваха дискомфорт мъгливите мартенски дни и главоболието го притискаше около темето. Но вечерните топлини му носеха облекчение от болките. Сега той усещаше как натоварването намалява и в ума му започнаха да се появяват сладки и приятни мисли.

„Толкова ми провървя – разсъждаваше той докато заспиваше – направо е неописуемо колко много ми повярва съдбата. Установих се трайно тук в този апартамент. Напълно съм убеден, че произходът ми крие нещо странно. Няма как да мине без някакви тайни; баба ми сигурно е имала свои тайни работи – дано почива в мир! Истина е, че не знам защо точно така ме удари живота, но ще премине като при всяко куче. Това всичко е нищо особено.“