В търсене на изгубеното племе

Българското племе не е загубено, защото все още търси своята идентичност. То се разпростира по света и обединява хора, които искат да печелят прехраната си с труд и интелект. Спомените действат като спасителна буйка, която указва местоположението на тяхната потънала Атлантида.

Няма непосредствена заплаха за изчезването на българското племе, тъй като то все още не е открито. Процесът ни на изграждане в народ продължава; ако племето бъде загубено, това ще е следствие от факта, че все още не е намерило своето истинско място. Това означава, че написването на спомени за него ще бъде задача за някой далечен автор в бъдещето. Както и да е, независимо от всичко, Атлантидата на нормалните хора — тези които дори в индустриализирания свят работят усърдно без стремеж към известност — постепенно затъва. Заради тези изчезнали индивиди човек трябва да посегне към химикалката си и да записва спомени за тях, стига само да не я използва с цел превръщане на реалността в идеализиран златен век. Много мемоаристи го правят именно така.

Писмата в бутилка от корабокрушенци вероятно имат по-голям шанс да бъдат намерени отколкото нашите спомени – закотвени над потъналата Атлантида на племето мечтаещо просто да живее достойно чрез труда си и ума си. Но поне те показват къде са останали последните му представители преди залеза им.