Името

"Името" представлява книга, вдъхновена от интригуващата легенда за руска принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, която е оцеляла след разстрела в Екатеринбург и supposedly е живяла в България. Вдъхновението обаче остава единствено концептуално - нищо повече. Възниква само въпросът: "Какво би могло да бъде...".

Всъщност това е разказ за потенциален живот. Живот, който показва, че адът не се определя от мястото – той всъщност е време. И от времето остават единствено възможните спомени за напълно реални срещи и нереални сънища – подобно на стари фотографии, подредени с несигурна логика на албум, който никога няма да притежаваш./Христо Карастоянов/