Моето опяване

Нощта е бурна. Има катастрофирала кола, в която се намира само една жена. В съзнанието ѝ преминава целият й живот – пътят, който я е довел до този момент. Тя размишлява за мисли и чувства, които са оставили следа в паметта ѝ; спомени от ежедневието, изпълнено със сивота и жестокост, разбити надежди и тайни на семейството, както и провалени съдби. Всичко това минава пред очите ѝ като кадри от филм – лабиринт от образи и асоциации, където миналото непрекъснато се смесва с настоящето.

Тази книга разглежда темата за смъртта във всичките й форми: не само физическата загуба, а също така умирането на времето, идеите и мечтите. Но тя говори и за живота – как той може да бъде различен. „Близостта до смъртта прави живота по-неотложен“.

Романът е необичаен и оригинален; той представя едно дълго изречение без главна буква в началото или точка в края си. Запетаите играят важна роля – истински стилов подвиг, който уловява потока на съзнанието и концепцията за вечността.
Даринка Кирчева