Най-умната глупост

Когато беше на две години, той помоли майка си, която го обличаше: "Не буди дрехите... Те още спят..." В този момент се намеси и бащата, но синът му каза: "Тати, бъди тих! - ще събудиш самолетите..."

Оттогава решихме да записваме по-значимото от думите му – всичко онова, което заедно с плача, смеха и говоренето оформяше начина му на мислене и езика.

Сега, когато е на седем години, подредихме неговите изказвания в книга. Целта не е да го насърчим да пише или да търси прехраната си чрез словото; а по-скоро искахме да му покажем, че ако някога попадне в трудна ситуация през годините напред, добре би било да намери утешение в Книгата.

Тя представлява най-ценния дар, който можем да оставим след себе си – ние сме неговите най-добри приятели и той винаги ни представя с гордост като РОДИТЕЛИ.