Нашите предци

През 50-те години на XX век ненадминатият Итало Калвино, автор на произведения като „Ако пътник в зимна нощ“ и „Американски лекции“, създава трилогията „Нашите предци“. В нея той проявява своя хумор и игрив дух, демонстрирайки дълбоките си познания за приказките, натрупани след години изучаване на италианското фолклорно наследство. Трилогията включва три самостоятелни новели: „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959). Те разказват историята на трима благородници, които преминават през странния свят на едно смутно средновековие: разкъсаният от куршум виконт Медардо с добрата и лошата си половина; барон Козимо, който решава да се изкачи на дъб и никога повече да не слезе; а също така загадъчният Аджилулфо – рицар без физическо присъствие. Първият търси цялостност, вторият - индивидуалност, а третият - самоцелно съществуване – стремежи, които Калвино намира за общи черти у всички хора. Той желае читателите да разглеждат тези истории като родословното дърво на нашите предшественици.

„Възможно е Калвино всъщност да не е човек, а планета – подобна на Соларис от романа на Станислав Лем. Както Соларис прониква в най-дълбоките кътчета човешкия ум и извлича скритите желания напред, така прави и Калвино. Четейки го, усещаш как пише това, което винаги си знаел подсъзнателно; просто досега не ти е минавало през ума. Това може да бъде объркващо чувство, но щастливо сме твърде ангажирани със смеха си." (Салман Рушди)