Вкусът на Твоето тяло

Книгата на Мила Искренова представлява биография не само на едно поколение, а и на цялото време. Тя е хроника на съвременния танц в България. Дневникът ѝ шокира с интимността, до която тя допуска читателя; дори мен ме кара да се отдръпна. Когато някой разкрива душата си толкова открито пред теб, инстинктивно се дистанцираш, за да осмислиш ситуацията. В своя дневник Мила показва себе си без защитна обвивка – единствено емоции. В творчеството си успява да превърне тези чувства в изразително и страстно изкуство.

Дневникът е само част от произведението ѝ, което съдържа и почит към великите Учители в танцовото изкуство като Морис Бежар, Пина Бауш и Марта Греъм. Тези два дневника – личният на Мила и този на нейните вдъхновители – взаимодействащи помежду си, намират отражение в спектаклите ѝ.

Основната цел на Мила Искренова не е просто да анализира ключовите проблеми около съвременния танц и неговата сложна българска реалност или да разгледа аспектите на танцовата естетика и сценичното представление. Тя стреми да обсъди глобалните тенденции и примери от света като работата на Мърс Кънингам или Пина Бауш, но най-вече желае да покаже живота зад завесите – взаимодействието между артиста и околната среда му през тялото му както физическо пространство за духовно самовыражаване. Иска да подчертае как животът може да бъде форма на креативен ангажимент, а изкуството - средство за автооткритие и уникален начин за дълбока комуникация с другите.

„Вкусът“ от неговото тяло носи аромата й; тя е именно Мила Искренова, а той символизира всичко останало около нея.
Тази книга трудно може да бъде описана традиционно; няма конкретен сюжет. Вместо това притежава ритъм подобен партитура — знак със силно значение.
Толкова многопластова е тази творба, че докато я възприемах постепенно ми хрумна терминът „Соло оркестър“. Структурирана по правилата на речевия предкласически подход тематика присъства във всяка проява движение . Личността ѝ прави думите значими единствено според интерпретацията им от читателя . Различни литературни форми—есеистики , дневникови записи , наблюдения , истории , рефлексии , фрагменти (от ежедневното) — пулсират с една обща вибрационна честота: тази сама по себе си искрена идентичност–Мила Искренова .