Цюндел си отива

С дебюта си "Цюндел си отива", който е възприет от критиците и читателите като "вертикално излитане" и "една от най-впечатляващите малки книги в съвременната художествена литература", Маркус Вернер заема място сред най-влиятелните швейцарски автори на ХХ век.

Романът, макар и сложен с многобройни взаимовръзки, особено с творчеството на Макс Фриш, вплита в себе си множество алюзии и скрити цитати. Това го превръща в значим философски и културен текст, без да намалява неговата увлекателност. Напротив – вътрешната уязвимост и разпокъсаност на главния персонаж Конрад Цюндел, както и неприязънта му към опростяващото консуматорско общество, невъзможността му да се свърже с определена социална група и абсурдните ситуации, в които попада, предизвикват не само съчувствие, но са изпълнени със трагикомични елементи дори гротескност; описанията им са забавни.

Следвайки линията на отчаяние и резигнация при почти кафкианска метаморфоза по време на екзистенциалната криза, Цюндел внезапно изчезва без следа. Той оставя читателя пред множество неясноти.

„Трябва да тръгвам. Моля ви да ме зачеркнете от всички списъци и регистри. Пустиня или джунгла, море или небе...”