Игра и забава

Джеймс Солтър е икона на американската литература, считан за един от най-признатите автори, който представлява „златния стандарт“ в художествената проза зад океана. Неговият изключителен стил е обект на възхищение от именити писатели като Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг и Сол Белоу. Ричард Форд, носител на Пулицърова награда, дори заявява: „За любителите на белетристиката е очевидно, че Джеймс Солтър създава по-добри американски изречения от всеки друг.“

Солтър се ражда през 1925 г. в Ню Йорк и днес споделя своята 89-годишна мъдрост чрез своето творчество. Той завършва военната академия „Уест Пойнт“, служи като пилот във Втората световна война и преживява катастрофа с самолет – падайки в дърво след инцидента. След края на Корейската война той сменя небесните битки с живота на писател, отделяйки се от обществото. Бил е съученик на Джак Керуак и близък приятел на Робърт Редфорд; романът му "Солови лица" първоначално бил замислен като сценарий за филм. Издава рядко произведения и говори още по-малко; когато навлиза в петдесетте си години започва да се занимава с алпинизъм. От 2000 година насам той е част от Американската академия за изкуства.

Романът му носи принципа за студена вода - необходимо е да се потопиш напълно в него, за да усетиш неговата същност. Липсват бързи действия или резки сюжетни промени; вместо това читателят среща чувства – чувственост, еротика и любов – които са описани така живо, че оставят следа върху страниците.

Историята проследява трима души по време на пътуване из провинциална Франция с цел откритие географията на страстта им. Младият американец Филип Дийн решава без планове или средства да остане при свой приятел в Отюн край Дижон само за няколко дни; но остава месеци наред след запознанството си с деветнайсетгодишната французойка Ан-Мари и я привлича към себе си със самоувереността характерна за младостта му.

Докато това става, неговият приятел наблюдава ситуацията отвън — мечтаяки ревнувайки и фантазирайки относно тяхната връзка — а ние сме повлечени в разказa как плътските желания могат да бъдат превъплътени в поезия.Този свят ни поставя пред въпроса дали похотливостта ще доведе до истинска любов? В "Игра и забавление" този преход не настъпва; но понякога животът предлага подобни шансове... нали?