Една и съща река

Поетът Валентин Дишев е първият, който описва прозата на Здравка Евтимова с термина „митически реализъм“. Това определение обхваща способността на авторката да създава модерни митове; чрез остър реализъм и дълбочина тя стига до истини за настоящето, които имат отражения в бъдещето и корени в миналото.

Романът на Здравка Евтимова „Една и съща река“ представя съдбите на три сестри – Люба, Сара и Пирина, живеещи в малкия български град Радомир. Пирина пее песни без мелодия или думи, но те успяват да излекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си, един от които построява църква за нея. В тази църква самотните намират любовта си след молитви. Люба прекарва толкова време с книги, че сякаш се откъсва от реалността; това я прави привлекателна по странен, но убедителен начин. Никога не можем да стъпим два пъти в една и съща река. В творението на Здравка Евтимова реката не следва предопределения курс от вселената, а се движи според песните на героите.