Между Рая и Ада

Човешкото тяло е нещо наистина впечатляващо. Но когато сърцето спре да пулсира и да изпомпва кръв, а искрите от спомените и размислите угаснат, то губи своята магия и става нещо, за което трудно намираме определение. Нека това остане в ръцете на науката, а след това - при земята.

Андреа присвива очи и отклонява погледа си от дразнещите снежинки; накрая решава да преброи мъжете. До шпила са Гвенд и Ейнар, Петер държи лодката стабилно, вижда се Арни и момчето; сега забелязва как мъжете изглеждат изморени не от физическа умора, а поради неясна причина, но Бард никъде го няма. Къде ли е Бард? – пита тя несъзнателно вятъра и снежинките около себе си, но те мълчат; вятърът просто духа – идва и моментално изчезва. Снежинките падат от небето бели като ангелски крила. Небето никога не трябва да обяснява нищо; то остава високо над нас, над живота ни и винаги изглежда недостижимо.
Момчето премества дясната си ръка и нежно прокарва пръсти по книгата, която накара Бард да забрави дрехата си. Четенето на стихотворения може да бъде опасно за живота.