Bacon

Франсис Бейкън (1909–1992), който предимно е самоучен художник, развива уникална способност да превръща вътрешни и подсъзнателни импулси в фигуративни форми и интензивно клаустрофобични композиции.

След Втората световна война той набира популярност, като основната тема на творбите му е човешкото тяло. Но това не е просто изображение на тялото – то е разхвърляно, изопачено и откъснато по начин, който изразява силна емоционалност чрез трептящи крайници, празнотата в телесните пространства и тумороподобни образувания. Неговите завладяващи, често гротески портрети са както отражения на изпитанията и травмите от човешкия опит, така и проучвания на характера. Тези зловещи форми също така са сред първите в историята на изкуството, които открито разглеждат хомосексуални теми.

Тази книга представя еротичното, тревожно и незабравимо творчество на Бейкън – трансформирано произведение на изкуството, което често се имитира, анализира се многократно и най-вече се усеща дълбоко.