Адвокат на лудите

Докато работех върху романа, постоянно се удивлявах на мистерията около творческия процес. Истински събития от живота ми се преобразяваха в фикция пред очите ми. Те губеха своите ясно определени истини и лъжи, сменяха местата си или ставаха нещо, което никога не е било реално. Но имаше и още един интересен аспект – всички факти, които аз предварително бях предвидил или измислил и записал на хартия, след няколко месеца започваха да се случват с моите образци от действителността. В определени моменти спирах писането, за да изчакам и проверя дали написаното ще стане истина, а после продължавах с въображението си без прекъсване, като непрекъснато трансформирах реалността в фантазия. (Затова всякакви прилики с истински личности и събития са напълно случайни.) В крайна сметка всичко стана толкова объркано и избягало между пръстите ми, че вече не знам - съществувам ли наистина и в кой свят? В този на реалността или в света на фантазията? Може би дори аз съм подобен на Пинокио – произведение на нечий ум, който често поглежда в огледалото да види колко е пораснал носът му след всяка написана глава от историята.

Авторът