Хроники на моя живот

Подтикът да напиша спомени произлезе от желанието ми да запазя родовата памет на семейството. От личен опит знам, че идва момент, в който човек започва да търси детайли за живота на своите предци. Също така съм изпитал чувството на липса – каквото се случи и при мен, когато поради различни обстоятелства не успяхме да запълним тази празнота.

С мисъл за моите деца и внуци реших да опиша интересни, поучителни или забавни моменти от моя живот срещу фона на значими събития от втората половина на ХХ век. Стремежът ми беше разказът ми да бъде възможно най-истински, но нямам намерение да бъда абсолютно обективен. Начинът, по който виждам и интерпретирам фактите и събитията около мен, е повлиян от моето собствено разбиране и предпочитания. Само някой извънземен би могъл безпристрастно да регистрира човешките дела - дори той едва ли би могъл напълно да осъзнае смисъла им!

Сега с известна несигурност предприемам стъпки към публикуването на тези хроники. Смятам, че перипетиите в моя живот, контактите ми с видни български личности и чужденци, както и свидетелствата за важни събития заслужават вниманието на читателската аудитория. Надявам се читателят сам ще прецени дали удовлетворявам неговия интерес или пък незабелязано съм попаднал под влиянието на суета.

Бойко Димитров е роден през 1941 г. в Плевен. Родителите му са активисти комунистически дейности и загиват във войната срещу фашизма. След 9 септември 1944 г., той е осиновен от Георги Димитров. През 1963 г., завършва Института за международни отношения в Москва редом с Андрей Луканов и Петър Младенов – хора с които изгражда близки приятелства.

Димитров работи като аташе към представителството ни пред ООН в Ню Йорк; след това става съветник в Комисията за икономическо научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет; а впоследствие е научен асистент в Института "Иван Башев" по външна политика; главният редактор на списание "Международни отношения"; заместник-завеждащ отдел "Външна политика" при ЦК на БКП; посланик в Куба.

След падането на режима през 1989 г., Бойко Димитров става министър на външните работи и депутат във Великото народно събрание.
След 1991 година прекратява обществено-политическата си кариера до пенсионирането си през 2008-а година като ръководещ международната дейност во социологическата агенция BBSS-Gallup International."