Дечица божии

В последния си роман „Дечица божии“ (2012) хърватската авторка Татяна Громача (род. 1971) изследва взаимоотношенията между обществото и личността, но не в контекста на семейните и родови отношения от провинциалната паланка през 90-те години, както е в произведението „Негър“ (изд. „Панорама“, 2012), а чрез прякото взаимодействие между майка и дъщеря. Книгата служи като своеобразен анализ на психичната болест на майката, представена точно и детайлно. Тя се състои от фрагменти, които отразяват разпадащия се свят около героинята. Това е искрено и интроспективно произведение, което не заблуждава читателя и смело разглежда факторите, довели до задълбочаване на майчината болест: внезапните промени в обществените нагласи по време на войната в Хърватия, античуждостта, национализмът, душевното огрубяване и загубата на морални ценности – скритите травми на хърватското общество, които влияят върху психичното състояние на жената и стават видими пред нас във всички аспекти – от външните до най-интимните.