Джобна енциклопедия на мистериите (пето издание)

Волтер, като представител на Просвещението, предизвиква у обсъждания автор явна злонамерена реакция, но всъщност е напълно прав: живеем в най-добрия от всички възможни светове! По-добро положение би било вече прекомерно. В моменти на осъзнаване авторът разбира, че носи известна вина или поне така изглежда, и се опитва да се освободи от това чувство с подигравки – както към Волтер, така и към концепцията за най-добрия свят и мнозина други. Харпър Ли изразява нещо подобно в "Да убиеш присмехулник", но като повечето жени тя често преувеличава. Да, нашият автор проявява арогантност, но внимателно избягва рисковите шеги – вероятно с цел да избегне ненужни конфликти. Всъщност той не е глупав; по-скоро книгата му разкрива докъде могат да стигнат определени идеи.
Игнаций Бърд,
“Western Panchatantra”