Картографии на бягството

**Пепелта (САНТИМЕНТАЛНОСТ)**

Двамата ще се срещат всеки ден. Понеже не обичат тишината, разговорите им никога няма да спрат. Ще говорят непрекъснато – както когато са заедно, така и когато са отделени в сънищата си. Темите на дискусиите им ще бъдат разнообразни и без притеснения: от казаното до факта, че един ден може би вече няма да има какво да обсъждат.

В една вечер те ще седят в кафене и ще поръчат коняк. "Знаеш ли, че цигарите умират масово заради теб всеки ден?" - попита момичето. - "Убиваш ги с устните си нежно." Мъжът ще я погледне през чашата с разлят коняк и ще я запита дали е осъзнала, че пепелникът е единственото нещо, което ежедневно възвръща девствеността си? "И забелязала ли си как веднага щом келнерът донесе нов пепелник, всички посягат да изтръскат вътре остатъците от цигарите; нежно галейки краищата му?" - "А вътре винаги е изпълнено с пепел. Цигарата носи тяло, което не гние, защото умира от дима на всмукването." - "Остава само главата без тяло да чака смъртта си." - "Сигурно е прекрасно да умреш сред пепела."

Двамата продължават разговора дълго време и оставят семена в пепелниците. Прехапват устните си заради остротата на мекотата около тяхната смъртоносност. Момичето пита: "Ако забия нож в себе си сега, струйката кръв би ли могла да стигне до майка ми?" - “Едва ли! Някой сигурно би я стъпкал по улицата…” Конякът ще предизвика искрици в очите им и вкус на шоколад върху езиците им. Тойще затопли нервните окончания и венозното течение.

Към полунощ двамата напускат заведението навън — студен въздух ги посреща като снежинките тихо падат върху паважа. С такси достигат извън града и след това продължават пеша към висока скала над купища горящ боклук под тях. Те наблюдават светлинките от пожара със задоволство и се хващат за ръце.

След кратък разговор настъпва мълчание между тях за първи път – миг преди да скочат във огненото море от пепел.
Еманиул А. Видински