Калиник. Роман за един новомъченик

Хората могат условно да се категоризират в три групи: създатели, носители и консуматори на митове. В повечето случаи периодът на митотворчество е приключил, тъй като той символизира оформянето на историческото съзнание – както индивидуално, така и колективно. Все пак има места по света, където митовете продължават да бъдат изграждани и техните автори сами се възприемат като герои. Една от тези области с примитивен, но все още неразвит дух за творчество е Родопа планина.

Тази планина представлява пресечна точка между гръцката и славянската култура. Тя е място със смесени българомохамедански и християнски традиции, укрепени от силен тракийски цивилизационен слой, който остава недостатъчно проучен. През средновековието и османския период Родопа запазва своята уникалност без значителни влияния извън собствените си граници; местното население често се колебае между официалната религия и криптохристиянството. Тази изолация я прави трудна за разбиране, обвита в мистерия и консервативна спрямо околните региони, а именно тази консервативност подтиква жителите към създаване на нови митове.

Лично аз съм един от "жертвите" на мита за Родопите — породен от липсата на информация относно региона мускулест ландшафт , недостъпния храм на Дионис и магичността около него, която живее благодарение на самите хора там. Нямам корени тук; сезонно пребивавам сред склоновете през топлите сезони при прохладните вечери в спокойствието позволяващо ми само моят мисли да чувам . Един ден една стара жена от село Чокманово сподели мнението си за трагичното бъдеще пред България: помнеше "византийско време", "турско" влияние или комунистически години - но настоящият момент никога не бил такъв! Това беше първата ми среща с човек-съзидател или носител на мити; пред него всякакви исторически доводи бяха безпредметни.

Тази дама бе родена след 1912 година – когато централната част от Родопа стана част от България – но имаше усещането че е преживяла всичко чуто край огнището или опашките за хляб или диня . За нея легендите бяха реалности.
С времето разбрах ,че подобен фолклор чрез историята не е рядкост в Родопите ; неговият детински характер добавя скрито очарование към региона .

Жителите са изолирани , но конструктивни дори в рамките най-новата държава България . Липсата железница забавят даже новини налага дистанция до властта ; те получава чувство автономност само приближително . А легендата та безкрайните печено агнета тоновете вкусният смилянки фасул остават привилегии туристическите курорти .
На практика родопчанинът живее затворено почти романтично пестеливо ; вярвайки във разкази закопани иманета момци които навявали чувства към ирационалното свързано с митология целящо призраци минало особено предизвикателство тяхното битие което казаха остро паралелен свят .

Всички гореспоменати тематики присъстват упорно книгата написана основана върху истинска красива измислица способстваща плетене величествено звучащ текст посредством диалект произход основаващи неподправена малчуганските истини разграничения зависи задействане усилията шеметим притежания пастирска природа И.Василев стремейки стигнат образците главозамайване провокации народнопсихологически мотивировки проникновение зависещ толкова много наблюдение представление критика биография

Накрая книгата представлява приятно четиво преплетено с литературни акценти което прокрадват допир до паралелна история вдъхновения И.Василев черпеше истории големи разказвач искрен порив общуване интерес драматика идентичността нарушена освободила определяне себе си точно между пространството духовно светско виртуални дилеми увлекателността резониращ идеята що звучи книга дарява значение занимание личната художествена рефлексия смешение визуализира финеса сюжет структурообразува два сюжета чудесината напредването ритъм внушаванито понякога дисонанс
д-р Емануел Мутафов,
н.с., Институт по изкуствознание при БАН