Далечните полети на 73-то ято

Искам да споделя информация за едно малко въздушно звено, което активно участва в двете фази на войната срещу нацистка Германия през 1944-1945 г. Причината за това е, че действията на 73-то ято са описани само с 17 реда в том II на "Отечествената война на България". За смелите полети нашите екипажи получиха ордени за храброст, някои от тях дори повторно, а други бяха повишени в чин. Сега, след шест десетилетия, не бих искал нищо повече.

Архивните документи относно дейността на това ято са много оскъдни. То функционираше самостоятелно и бе пряко подчинено на щаба на Министерството на войната, който определяше бойните задачи чрез командването на въздушната ескадра базирана в летище Враждебна. Често обаче по време на интензивните боеве от 8 октомври 1944 г., задачите се поставяха директно по телефона. След изпълнението им екипажът или неговият командир незабавно докладваше устно пред командира. Документите - фотоснимките и радиограмите със събраната информация над противника оставались при щаба, който ги изискваше. Нашето малко ято нямаше собствено деловодство освен един писар-войник. Заради това документи за личния състав и дейността му трудно могат да бъдат открити както в Държавния военен архив, така и във Военно-въздушните сили (ВВС) и Министерството на отбраната (МО). Особено рядки са документите свързани с полетите ни между декември 1944 г. и юни 1946 г., когато работехме не само от основното си летище Враждебна, но също така от Земун (Белград) в Югославия, Печ в Унгария и Нагканижа (близо до щаба на Първа българска армия), а след 10 май 1945 г., също и от Целтвейг в Австрия.

Нашите полети над тази обширна територия никъде не са записани освен може би в летателната книжка on some pilot; засега разполагаме само с две такива книги без регистрирани полети през второто стъпало от конфликта. Тогава няма беше водене регистрация за извършените полети. На различните летища основният ангажимент за командирите там бе просто да осигурят самолет и екипаж за мисии плюс храна и легло за персонала; главната комуникация се свеждаше до непрекъснато затихнал телефон.