Тревожна памет

**ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР**

Съпротивата срещу фашизма представлява едно от значимите явления в човешката история, оставили отпечатък през миналия век. Тази тема винаги е будила интереса ми и продължава да ме вдъхновява с всяка нова информация, която времето разкрива.

Една такава ценна част от историята е книгата на генерал Семерджиев. Когато я прочетох, почувствах сякаш съм преминал през един от адските кръгове. Преживях всичко описано в документалната повест и трябва да призная, че бях на страната на жертвите – Магда Агоп Инджиян и племенницата ѝ Мария Страшимирова. Оттогава насам вярвам, че това произведение трябва да достигне до всеки истински българин, за да не останат чужди на тях тази страница от Съпротивата. Освен това смятам, че генерал Семерджиев почти е написал сценарий за документален филм. Надявам се да се намери режисьор, който да пресъздаде тези исторически моменти и хора на голям екран, тъй като жертвите на фашизма го заслужават...

Наименувах този текст "ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР", защото след повторното си четене установих, че авторът сам е написал предговора и послеписа към своето дело и по този начин е взел моята роля в изразяване на мнение относно текста. И ако реша все пак да добавя нещо свое, вероятно ще подчертая казаното още в началото от генерал Семерджиев относно абсурдността на отрицанието и злепоставянето на българското съпротивително движение. Времето ще покаже как нещата ще възвърнат своя ред. Историята остава неизменна; колкото и някои индивиди да се опитват да я манипулират или интерпретират в своя полза, тя сама ще коригира дори историци със спорен морал. Аз мога само да благодаря на автора за неговият принос чрез тази документална повест; уверявам го ,че той допринася към богатството на българската Съпротива по подобие нa предишните му книги за този период.

9 май 2005 г., ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ