Писма от Голо бърдо/ Чудомир

"... Искам да ви кажа нещо, господин агроном – няма край на тези работи! Миналата година, когато написах "статията" за кмета, той се разгневи, а попът се смя до насита. После в следващия брой написах за попа и кметът не можа да спре да се смее, а попът пък беше сърдит. Впоследствие дядо Лулчо - разсилният, лесничеят, кантонерът, секретар-бирникът, бръснарят и фелдшерът ми отправиха недоволство.

Сега казвате, че сте прочели всичките тези статии с интерес и след като излезе "Вегетарианецът", явно сте се разсърдили. За какво ви е това вълнение по такива дребни въпроси? Как може човек да вярва на статия с участието на Лъжлив Съби? Повечето от историите му са просто приказки. Аз самият не му вярвам; та вие ли ще му повярвате?

Наскоро пак ме изпратиха за зелен хайвер:

- Ох Русия! Когато бях градинар там виждах тикви колкото бъчви! Като я откъснат натоварват я на каруцата с два чифта волове и я докарват вкъщи. Стоварват я под сушината и пробиват дупка; мушкат едно малко прасенце вътре и запушват обратно. Прасенцето живее си спокойно там сред тиквата - хапва ту саламче, ту семена или даже месце... А като дойде Коледа разбиват тиквата и излиза един шопар!

Така че лъжите идват от него – не му вярвайте! Ако аз бях агроном като вас със знания от суровоядните факултети щях веднага да го осъзная; но понеже съм простосмъртен до безобразие направих грешка!"