Животът ми като мъж

Американският автор Филип Рот получава Националната награда за художествена литература още с дебютния си роман "Сбогом, Колумб" (1959). Неговото произведение "Провинциален живот" (1986) му носи наградата на критиците. През деветдесетте години той е удостоен с четири значими литературни отличия: Националната награда на критиците за "Наследство" (1991), ПЕН/Фокнър наградата за "Операция лихвар" (1993), отново Националната награда за художествена литература за "Театър на Сабат" (1995) и Пулицъровата награда за "Американски пасторал" (1997). През 1998 г. получава Наградата на англоговорещата общност за романа си "Омъжих се за комунист", както и Националния медал за изкуства в Белия дом. В следващото десетилетие, през 2000 г., публикува книгата "Петното", която завършва трилогията му относно идеологическите идентичности в следвоенна Америка. За този роман Рот печели втори път ПЕН/Фокнър и британската У. Х. Смит награда за най-добра книга на годината. През 2001 г., той е удостоен със Златния медал - най-високото отличие от Американската академия по изкуства и литература, присъждано веднъж на всеки шест години.

Романът “Животът ми като мъж” разказва забавна и дълбока история, свързана с отношенията между млад американец и жените около него, който се опитва да проявява “мъжественост”, но вътрешно остава чувствителен и нежен. Връзките между героите Натан, Шарън и Лидия, както и тези между Питър, Морийн и Сюзън взаимно се преплитат в един разказ относно трудността при съзряването and безсилието пред бездуховната реалност вдъхновена от литературните принципи. Произведението блести с уникален стил и език характерни именно за един от най-награждаваните писатели в Америка – признат вече приживе като класик.