Блага Димитрова, Събрани творби Т.5; Страшния съд

В мрака се крие опасност, предизвикана от човешки действия. Можеш ли да уловиш ръката му?
Октомври носи аромата на горещия юли. Бамбукова хижа в провинция Тань-Хоа. Небето искри от звезди. Навън тихо стъпва някой. Слабичък човек, сгушен в собствената си сянка, наблюдава разширилото се небе. Той остава буден, за да усети далечния звук на реактивните самолети и да ме предупреди за опасността – това добавя още една уязвимост към ситуацията ми.
Беше ли бомба или сърцето ми избухна? Изведнъж скочих от съня си право в грохота около мен. Страхувам се от собствения си страх; след експлозията настъпва тишина като внезапно оглушаване. В далечината звучи закъсняла сирена – единичен вик към звездите, очаквайки нов взрив. Леко почукване по вратичката...
– В укритие! - Гласът е толкова тих и успокояващ, че усещам как тръпки ме обземат.
Под леглото има черна дупка; сякаш жив ще скочиш в гроба си. Отново самолетният шум пронизва ушите ми като бормашина...