Събрани сънища. Стихотворения

**МОЯТ РОДЕН ГРАД**

1.
Лечебните подземни води
измиват мозаичните лица
на принцеси и светци.

На повърхността,
те утоляват жаждата на тъжни старци
и бездомни кучета.

2.
Вековните надгробия,
обрасли с бурени,
приличат на пожълтели зъби,
които се усмихват към небето...

3.
Обичам края на града.
Наслаждавам се да крача по тази граница
между електричеството и звездите
и в душата си да примиря
две воюващи империи.

Под мен са къщите на София -
квартални кучета, предградски канали;
комините излъчват мрачни фуги -
пъклен орган -
свирят черен дроб на влаковете,
мирише на озон и кокс...

Когато скитам сам край града.
Когато срещу мен идва вечерният вятър от изток -
знам - приближава Краят на Града...

4.
Небето е широко открито.
Настъпва течение.
Пожълтелите дантели на луната
старомодно се развяват.
Изглежда сякаш си тръгва,
но все пак остава.

Седя върху сребристия тротоар.
Зад гърба ми прозира тъмен
вход за кръчма.
А около мен лежат разпръснати
стари книги, тайствени томове -
не ги докосвам...

Ето те идват –
моите приятели –
махат ми с ръка
и продължават нататък.

Ето я моята любима –
усмихната през сълзи –
отминава...

Месеците преминават
и годините –
студено кимвайки –
отдалечават се…

Ах, единствено луната,
вторачена в лицето ми мълчи,
не желае да напусне това място.

Няма ли кой да затвори
тази проклетa врата!

София 1980-1999