Medieval Bulgarian Empiare

Книгата на известния британски историк сър Стивън Рънсиман, озаглавена „История на Първата българска империя“, излиза в Лондон през 1930 година. Тази концепция вероятно звучи необичайно и провокативно за мнозина, тъй като обикновено с термина "империя" се обозначават могъщите римски, френските под управлението на Наполеон Бонапарт или руските при Петър I и Екатерина Велика. По някакъв начин политическата съдба и границите на съвременна България не отразяват подобна представа. Въпреки това е забравено, че в Европа има други държави, които днес са малки, но са наследили велики империи. Например Австрия е дори по-малка от България по площ, но едва ли е минала век от нейното императорско минало. Само един поглед към титлите на българските владетели показва значителната разлика спрямо другите европейски династии. На разнообразната политическа карта на Стария континент през Средновековието можем да видим множество царе, принцове, херцози и банове. Две империи играят важна роля както на Изток, така и на Запад: Източната Римска империя (или Византия) и франкската империя, която по-късно ще бъде преобразувана в Свещената германска империя. През повечето време до XIV век доминира една държава на Балканите - българското царство. Само около средата на XIV век сръбските владетели придобиват кралска титла в периодa си на най-голяма мощ в историята си; тази титла обаче скоро ще бъде загубена с позор само след няколко години.