Непознатата Волжка България

Волжка България е друга важна българска държава от Средновековието, която значително надвишава по размер Дунавска България, дори в периодите на нейния най-голям разцвет при цар Симеон. Тази територия е известна с имената "външните", "велики" и "сребърни" българи. Успехът ѝ се дължи на развитото социално устройство и справедливите закони, които позволяват бързото присъединяване на съседните номадски племена към нейните граници. В края на IX и началото на X век Волжка България обхваща значителни райони от Евразия - включвайки земи от северното крайбрежие на Карско море до Каспийско море (наричано Българско), както и територии между устието на река Ока и устието на река Енисей.

Днес Волжка България продължава да съществува като духовен и етнографски регион, който основно включва Татарстан, Чувашия, Башкорстан и други близки области с мюсюлманско и християнско население. За съжаление много хора от Дунавска България не познават добре тази "друга България", а в учебниците по история рядко се споменава за нея; въпреки че именно жители от Волжка България са шили самарското знаме и активно участвали в Руско-турската освободителна война.

Историческото възникване на Волжка България произтича от миграцията на Котраг – синът на Кубрат – през VII век в северна посока от Приазовието. Според византийските хроники: „Котраг преминал реката Танаис (Дон) и се заселил срещу първият брат..!“ Ясно е, че тук става дума за Бат Баян – неговият по-голям брат, който тогава живее под властта на хазарите.

Поначало племената водени от Котраг населяли предимно речните долини около Дон και Донец. Десетилетие по-късно те напуснали тези места в търсене на защита срещу хазарската заплаха, отправяйки се към Волга - чийто имидж произлиза според някои източници именно от името "българи". Местоположението където Волга пресича река Кама - един от нейните източни притоци - става важно средище за тяхната общност.