Избрани съчинения в пет тома Т.1: Слънчогледите погледнаха слънцето

Вече е много късно. Сбогом.
(Защото чувствам дълбока любов към теб!)
Но не мога да те обгърна с тази страст.
(Аз съм се изтощил. Прекалено много.)
Сега всичко е вече закъсняло.
Денят, нощта, и аз, и ти.
И усмивката, която дойде твърде късно,
разпиляна в тъга сред вазите
пред погледа ти...

Безплодна вечер!
Сърцето ми не очаква тайни.
(Аз или този безцветен залез -
обаче бледостта няма край!)
Разбирам и зная. Няма какво да крия.
Вече е прекалено късно за всичко това.
("Дневник")