Има смисъл

Говоренето за Христо Ботев е изключително сложно. Мога да кажа, че почти е невъзможно. Поради величието на поета, всичко написано изглежда недостатъчно и слабо в сравнение. Взаимодействието с личността на Ботев обаче представлява начало на пътешествие към съвършенството.

Смятам, че това е вярно... но не напълно... Или може би се пише като дълбока въздишка от песен, подобна на нежния полъх на пролетния вятър или внезапния майски дъжд; като допир от горещия слънчев лъч...

Тук именно се крие нещо неуловимо...
Опитах се да усетя това.
Може би именно в него е смисълът.