Аз Натанаел. Обидата

Когато за първи път се докоснах до творба на Натали Стивънс, бях впечатлена от съдържанието по няколко причини. Първо, не можех да разбера какъв жанр точно чета – дали става въпрос за стихотворения, есета или може би дневник с несистематизирани размисли относно преживяванията ѝ. Второ, текстът ми изглеждаше изключително искрен и провокативен; той ме подтикна да навляза дълбоко в него и да опитам да го анализирам и осмисля. Един критик сподели: "Признавам, че не разбирам много от написаното в книгата й, но съм вдъхновен и заинтригуван." Натали предизвиква читателя да вложи всичките си мисли в интелектуалната и емоционална игра на своите произведения. Тя игнорира традиционните граници между жанровете и дори преминава пределите на езика, на който пише - колебае се между английския и френския си роден език. Според нея самият език е неделима част от тялото ѝ, а то пък е основополагаеща част от писането; това поставя въпроса за моралните аспекти в литературата. Юлия Кръстева казва: „Ако литературата изпълнява етична роля, тя трябва да предаде онова, което монологизмът отхвърля (от ритъм до смисъл).“ Невъзможно е да не бъдем впечатлени от куража ѝ да открие най-дълбоките си страхове и борби при мъчителното търсене на идентичност и мястото си сред хората. На 35 години Натали има десетина публикувани книги и множество отличия зад гърба си; освен това работи като преводачка на художествена литература. Настоящото издание включва две нейни произведения: "Аз Натанаел" (2003) и "Обидата" (2004). Както ще установят читателите, тя умело владее словесното изкуство و използва напълно ресурсите на езика - независимо дали е френски или английски - за максимална точност в своя стил. Такъв текст представлява значително предизвикателство за преводача; обаче резултатът определено заслужава усилията.
Магдалена Куцарова - Леви