Избрани стихотворения /1957-2007/

БОЛКА
Ставаме все по-самотни, наистина.
Всеки ден потъваме в дълбочината на самотата.
Тази самота ни гори в погледите - все по-самотни сме.
Тя тежи и в ръцете ни - ставаме все по-самотни.
Горчивината от нея пронизва душите ни - все повече сме сами...

Някои твърдят, че хората, въпреки тази самота,
успяват да придобият голяма сила;
все по-дълбоко разбират света около себе си,
все така усамотени –
съзерцавайки далечния хоризонт и живеейки с истинска дълбочина.

Може би е вярно. Но какво значение има
този отдалечен живот, подобно на глухарчето на славата,
което други ветрове ще разнесат?
Докато днес изстиваме един за друг
като напуснати гнезда от птици
и само преброяваме загубените приятелства
заедно с безумните победи над съдбата?

Не усещате ли?
Времето удря яростно
с юмруци сърцата ни.
Ако му затворим врата –
то може да ги разбие!