Пътища

Тя изтръпна. Надникна в пропастта и чу как шумът сякаш се спуска надолу, като че ли някой се пързаля по нея. А долу... в тъмното дере забеляза нещо черно.

Сладникав, но неприятен аромат достигна до нея с вятъра и, макар никога досега да не е усещала подобно нещо, веднага осъзна какво представлява. Два големи черни чувала бяха разположени на дъното на пропастта. Около тях бръмчаха мухи и оси, а птиците кацаха и учудено наблюдаваха обстановката. Тя дори не смее да помисли за това, което е открила, но при по-внимателния поглед към черната купчина извика от ужас.

Сега жената беше напълно уверена, че от единия чувал – очевидно разкъсан от животни – се показваше ръка: бяла или може би жълтеникава, неподвижна и с олющен червен лак на ноктите.