Comment pensent les institutions suivi de La connaissance de soi et Il n'y a pas de don gratuit

Мислят ли институциите? И ако да, как го правят? Имат ли собствено съзнание? В тази книга Мери Дъглас разглежда тези въпроси в дълбочина, поставяйки основите на теория за институциите. Обикновено се смята, че човешкото мислене се обяснява чрез характеристиките на индивидуалната психика. Вместо това, Дъглас акцентира върху културата и ни води по един провокативен и увлекателен път, вдъхновен от социологията на Емил Дюркем и философията на науката на Людвик Флек. Тя подчертава, че е погрешно да вярваме, че само мислителите от примитивни общества са повлияни от институции, докато нашето съвремие предполага истински индивидуално мислене. Основните въпроси и решения за живот или смърт не могат да бъдат решавани изцяло на индивидуално ниво. С настоящата си работа – която тя нарича "предговор след факта" към известното си произведение "За замърсяването" – Мери Дъглас влиза директно в централния епистемологичен дебат в социалните науки с критика както срещу методологическияIndividualism , така и срещу холизма. Книгата включва и предговор към английския превод на знаменития "Есе за дарението" от Марсел Маус, както и текст относно идентичността на аза, който вече предизвика интерес във Франция и извън нейните граници.