Пернишки тетрадки

"Тези 'тетрадки' на публициста и документалист Цанко Живков съдържат спомени от неговото детство, юношество и младежки години в Перник. Градът, който е съвременник на Рим и Троя, носи със себе си легендите от осемхилядната си история – подвизите на непобедения Кракра Пернишки през Средновековието, а по-късно славата му като най-голямата каменовъглена мина в България. Колоритният град привлича работници от различни краища на страната и силно впечатлява младия Живков; той започва да записва истории за Перник и перничани още от 15-годишна възраст.

След радостните предвоенни години обаче идват трудностите след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., който променя живота на всички. Младият човек не успява да разбере дълбоките противоречия между призивите за братство, равенство и свобода спрямо насилието без съдебен процес, разделението между "наши" и "врагове", както и ограничаването на критиката. Поради подозренията към него като 'фашистки елемент', той избира пътя на моралността и труда сред обикновените хора; затова се стреми да бъде искрен в своите очерци, статии и документални творби. В периоди с политическа разпуснатост получава доверие да редактира местни вестници или многотиражни издания за рудници и заводи, но когато настъпят моменти с повишена 'революционна бдителност', го уволняват навсякъде под обвинения като 'гнил интелигент' или 'враг на народа'.

Авторът търси опора в родовата памет чрез спомените си за скаутската организация и летните лагери, където са ги учили как да вършат добри дела и да бъдат патриоти; намира я също така сред съучениците си от литературния кръжок в Перник - творци като Константин Павлов, Румен Скорчев, Борис Христов Димитър Инкьов.

Спомените на Цанко Живков представляват призив за запазване паметта през годините. Защото според Дмитрий Лихачов паметта е една от основополагающте части върху които стъпва културата; тя включва усилията много поколения назад. Паметта преодолява времето самото по себе си."