Дишане. Поезия

Ключът е при теб,
но домът се преобразява в кораб и отплава.
Стените се люлеят,
като че ли за миг задържат времето и след това изчезват.

Тежки, мрачни сънища нахлуват
от дъното на натрупаните книги,
студени и безмилостни като отсъствие.
Вътре океанът започва да се надига,
заливайки раменете ти и брадичката,
косите и разперените ръце.
И последният "обичам те" преминава през въздуха
като звън от счупена камбана.

Светът замръзва в своето абсурдно съществуване;
в мъгла и дъжд всичко започва с лишеи,
а някой надзирава душата ти.