Венерини коси. Роман

„Венерини коси” е роман, който разглежда женското начало, изразявано чрез любовта. Според автора мъжът съществува благодарение на чувствата си към жената и се дефинира през нейните очи; тя придава смисъл на неговия живот – всичко останало като кариера и материални блага остава в сянка. Всички персонажи в произведението са свързани помежду си и обединени около образа на жената, която желае да има правото да обича независимо от конфликти, войни или тоталитаризъм. Липсата на тази любов би довела до объркване в света, подобно на лодка натоварена само с война и омраза от едната страна и истинската любов от другата.

Според Михаил Шишкин „Венерини коси” е величествено произведение за вечната природа на любовта, която движи историята; то поставя акцент върху преходността на човека срещу безсмъртието на словото. Произведението предлага дълбока реалистична перспектива с множество метафори и културни препратки, представлявайки уникален синтез между стила на Джойс, откровеността характерна за Набоков и философските размишления типични за Умберто Еко.

Михаил Шишкин (1961) завършва германистика в Москва. От 1955 г. живее в Цюрих, където работи като преводач във федералната служба за бежанци. Той е автор на три романа, които му носят редица престижни литературни награди в Русия: списание „Знамя” (1993) получава приз за дебютния му роман „Всички ни очаква една нощ”, следват наградите „Букер-Smirnoff” (1999) за „Превземането на Измаил”, както и отличията „Национален бестселър” (2005) и „Голямата книга” (2006) за „Венерини коси”. Освен това той печели международни награди за своите есета “Руската Швейцария” (2000 – Цюрих; 2006 – Москва) и “Монтрьо – Мисолонги – Астапово. По следите на Байрон и Толстой" (2002 г., Цюрих), включително френска награда през 2005 г., признавайки най-добрата книга от чуждестранен автор.