Отвисоко в печката пада дърво

Екатерина Григорова прави важно откритие в поезията, което е изцяло нейно: „поезията винаги се адаптира“. Това означава, че тя е чувствителна към реалността и улавя сигналите на живота, които ни предава. Нейната поезия представлява едно дълбоко съпреживяване и внимание към битието, придавайки му смисъл и помагайки ни да намерим нашия собствен. Този смисъл е от съществено значение за човешката природа.

Книгата става дума за пътя към хармонията и самоосъзнаването в нея. Разказва за величието на природата и миговете на единение с нея, които сякаш нямат край. Споменава родния дом и корените ни, които предоставят сила и усещане за принадлежност. Включени са деликатни моменти на прозрение относно човешкия живот – щастието, любовта и осъзнаването на нашата краткотрайност спрямо вечността на планината. Всичко това носи конкретика с потенциал за безкрайност.