„Смърт във Венеция“ и други новели (ново издание)

В това издание са събрани пет от най-известните новели на Томас Ман (1875–1955) – един от водещите германски писатели и носител на Нобелова награда за литература: „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), считана за върхово произведение в немската литература, и „Смърт във Венеция“ (1911), както и „Марио и фокусникът“ (1930).

Всички тези творби разглеждат сложния и болезнен процес на създаване, анализират дълбоко чувствата с акцент на психологическите аспекти, обсъждат желанието за смъртта и самата смърт като форма на безсмъртие. С избора си от богатото творчество на Томас Ман, ИК "Колибри" почита един от значимите класици на XX век.

„Литературата е... обединение между страданието и стремежа към форма.“
Томас Ман

Нищо не е плод на въображението - разходката в мюнхенските гробища, зловещият кораб до Пола, старият денди, подозрителният гондолиер, Тадзо със семейството си, изгубеният багаж… Всичко беше реалност. Историята всъщност се фокусира върху темата за смъртта като безсмъртие и желанията свързани със смъртта. Най-силно ме интересуваше двусмислията в творчеството и трагизма в изкуството. Страстта като болка и падение представляваше основната тема.

Преди всичко това нямаше хомосексуални мотиви – ставаше дума за последната любовна история на седемдесетгодишния Гьоте към младото момиче Улрика от Мариенбад; шокираща история с красота и гротескност, която по-късно стана основа за “Смърт във Венеция”. Освен това добавих личното си лирично преживяване което доведе до разглеждане на забранената любов. В случая еротиката играе роля едновременно чувствена и духовна против буржоазния морал.

Томас Ман споделя своите мисли през 1951 година с Лукино Висконти — бъдещия режисьор зад филмовата адаптация “Смърт във Венеция.”