Само 72 минути болка. Поезия

„До вечерта съм сменила всички сезони.“ Този ред от стихотворение на Царина може да служи като своеобразна визитка за поезията. Това момиче е едно от щастливите ми открития в курсовете по творческо писане, организирани от „Академия Знание“.

Без значение какви теми сме разглеждали през нашите петъци, тя винаги ме изненадваше с неочакваните завои на своята поетична мисъл. Лирическата героиня в произведенията й може да бъде всякаква – щастлива или нещастна, тъжна или радостна, мъдра или наивна, измамена или измамила сама себе си; но независимо от всичко това, всяка дума е достатъчно силна и точно поставена, така че читателят да се почувства захапан от нейната поезия. И зад всичките тези усещания стоят само 720 минути... болка. Самоиронията сякаш е нейно вродено качество – мисля, че никой не може да го научи чрез курсове. Освен това изглежда има специален имунитет срещу клишета – просто ги избягва. Диша свой собствен уникален поетичен въздух и се радвам, че намери смелост да го сподели с нас - читателите.

Сега ще използвам едно клише: Това е книга-изповед. И именно така трябва да бъде; защото ако стиховете нямат лични преживявания зад тях (без излишен буквализъм), всеки втори би могъл да ги напише и тогава те биха загубили индивидуалност и авторът нямаше бы имал свой почерк. В „Само 720 минути болка“ присъстват както характерният стил и физиономия на автора, така и дълбочината на чувствата му през всичките сезони!