Бреговете на Бохемия

Романът „Бреговете на Бохемия“ може да се определи като произведение, което изследва специфични исторически травми и критични моменти в българската политическа история. Сюжетът е поставен в ключов период за България - началото на 30-те години на ХХ век: от 1933 г., малко преди преврата на „звенарите“, който отменя Търновската конституция и забранява партиите, до 1935 г., няколко месеца след него. Главният персонаж е бивш поручик с афинитет към удоволствията, който официално работи като журналист, но тайно служи за шпионин на царя и също така е свързан с френското разузнаване.

Стилът на автора е максимално прецизен и ясен, а динамичният ритъм на повествованието съчетан с убедителното художествено възприятие при описването на сцените преобразува текста от обикновена политическа интрига във висока литература.

Според Кръстьо Раленков,

„Бреговете на Бохемия“ представлява шпионски роман, написан по правилата характерни за жанра си, без историческият контекст да тежи върху него. Непреходните му литературни качества включват напрегнат сюжет, умело развиваща се интрига и последователно представяне на основната идея - пропагандата като манипулиран разказ за миналото, чрез който се правят нереални заключения относно настоящето и удобно насочени внушения за бъдещето според Деян Енев.