Гробовете на трикери

Представяме ви забравената творба на чешкия автор „Гробовете на Трикери”, която илюстрира как гърците са се отнасяли към българските военнопленници и служи като доказателство за пренебрегването на международните споразумения относно тяхното третиране. Темата е актуална в контекста на българо-гръцките отношения през два ключови периода - първият след Междусъюзническата война през 1913 г., а вторият след 1918 г., когато България излиза от Първата световна война с помощта на Солунската конвенция. Създадените лагери за военнопленници и условията, при които те живеят, значително надхвърлят всякакви хуманни стандарти. Военнопленниците са били убивани, осакатявани и лишавани от медицинска помощ, храна и вода; използвани са принудително за работа, а имената им заменяни с гръцки в регистрите, за да не бъдат открити от международните благотворителни организации и Червения кръст. Те са задържани в противоречие с подписаните договори, които предвиждали освобождаването им. Особено впечатляваща е историята на Владимир Сис, който поради любовта си към българския народ заплаща цената със собствения си живот като „чешки фашист” в затворите в Чехословакия.