Шест етажа без асансьор. Пълната версия

Това са моите „Шест етажа без асансьор“, представени за първи път в тяхната цялост. Дълбоко ги ценя, защото съм преминала през тях (и все още го правя) стъпка по стъпка, с паузи и устрем, издигайки се нагоре без да докосвам перилата, спускайки се бавно и с дълги въздишки.

Изкачването на тези етажи ми бе изпратено сякаш отгоре в период на затворен, недружелюбен свят, застинал в мълчалива ужасна реалност. Разбрах и усетих колко прекрасно е да бъдеш Малката. Така животът ми придоби смисъл и пълен облик – преживян до този момент без никакви пропуски. Позволих си да бъда уязвима. Уязвима пред силния човек до мен. И достатъчно силна, за да понеса неговата слабост към мен. Жената истински може да бъде жена само когато мъжът до нея знае своето място и не налага тя да доказва как може да замести функциите му.

Темата тук е любовта – доверие, грижа и загриженост; ежедневие и общо съществуване. Ценете високите си етажи дори ако сте на партера на живота! Обичайте – независимо от формата й или кого включва! Без любовта всичко останало няма значение.

Маргарита Петкова