Индианеца, който ми изпи динята
Издателство: | Ерго |
Брой страници: | 196 |
Година на издаване: | 2025 |
Дата на издаване: | 2025-04-04 |
ISBN: | 9786192591212 |
SKU: | 88061300019 |
Размери: | 13x20 |
Тегло: | 239 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 18 лв. |
"Роман за мързеливците.
Ако успеете да се усмихнете поне веднъж, докато четете тази книга, това ще бъде най-голямата награда за нейния автор. Благодаря! А ако нещо в книгата, която държите, ви се струва неуместно, молим ви, уважаеми дами и господа, не изразявайте недоволство с намръщени лица и сериозни чела. Просто си припомнете думите на нашия стар приятел Платон – всичко в този материален свят е лошо копие на идеалния прототип, който съществува само в света на идеите. Тоест, съвършената книга вече я има, но тя все още е единствено във вашето интелектуално пространство. И ако нямате нищо против това, седнете пред компютъра и я напишете...
Аз съм писател. Съзидател. И тъй като се смятам за скромен човек – да го кажа направо – аз съм Кралът на романите. Но съм и Робът на вселенския мързелец. Ако бях по-малко ленив, щях да напиша своята Война и мир или моята Улица Консерваторска; можех да стана първият български нобелов лауреат. Уви!
Добре! Ако вас не ви е обхванала следобедната леност, можете да прочетете някой ред от тази книга. Но не е задължително...
„Това са българските истории - разказани като световни или световните - представени като български.“ Тази книга не представлява просто ремейк или пародия; би било лесно така да се определи. Тя внимателно надгражда извън това с естествена лекота там където усмивките замръзват – в историите озаглавени „Война и мир“ (в 801 знака), „Клетниците“, „Романът на Яворов“… Едно от най-забавните и драматични четива през последните години написани на български.“
Георги Господинов
Петър Марчев е белетрист журналист режисьор и свободен философ по призвание. Той е основател почетен председател и единственият член на СБП-г (Съюз на българските писатели графомани). Според него графоманията представлява единственото почтено оправдание за порока при писането а впоследствие за запълването на околната среда с текстове; защото става дума за терапия. Във всички останали случаи опитите за писане със сигурност крият човешки недостатъци като тщеславие алчност морализаторство а даже може би похотливост според познанствата между поета - муза...
.
.