Пътят към Кея на Уиган

Джордж Оруел, известен предимно с произведенията си „Фермата на животните“ и „1984“, е наблюдавал редица значими събития в Европа и света през първата половина на XX век.

Интересно, но разбираемо е, че книгата му „Пътят към кея на Уиган“ все още не е преведена на български. На пръв поглед тя изглежда твърде специфична и фокусирана върху живота в английския Север по време на ранния ХХ век, което я прави да изглежда ограничена откъм универсалност. Въпреки това, тази творба представлява важен сегмент – липсващото звено от пъзела за разбирането на живота и кариерата на автора, като позволява оценка на неговите литературни и изследователски усилия преди и след този период.

В началната част Оруел детайлно разглежда условията за труд и живот сред миньорите в Ланкашър и Йоркшър. Историците често поставят под съмнение достоверността на мемоарите или личните свидетелства; обаче тук призовавам читателя да приеме фактите за точни - не само защото авторът има опит като журналист, който предполага по-обективен подход от повечето писатели, а също така защото музеите и университетските институции в описваните региони потвърдиха почти всяко негово твърдение.

Общественото възприятие извън Великобритания свързва страната с високи жизнени стандарти дори охолство. Поради това е важно да се проучи обратната страна – далеч по-тежките условия сравнително с тези в континентална Европа по онова време.

Във второстепенната част Оруел напълно сменя подхода си: вместо факти той развива философски размисли относно социализма и фашизма.

Книгата остава актуална не само благодарение на живописното описание на реалността през тридесетте години, но главно защото зададените въпроси остават релевантни спрямо множество проблеми днес. Един от основните теми е класовият конфликт – много нови поколения писатели настояват за преодоляване му, но категоричният тон у Оруел продължава да бъде силен аргумент до наши дни. Неговата цел е освобождаването от класовия снобизъм; затова „Пътят към кея на Уиган“ се явява знакова работа в тази насока.

Ако пишеше през XXI век, вероятно щеше да посети миньорските райони в Демократична република Конго за добиване материалите нужни за батериите ни или фабрики в Индия и Пакистан произвеждащи модни стоки. Или може би китайски заводи с експлоатирани деца – всичко това щеше да го провокира да сврже нашето ежедневие със страданията зад труда им.